Е, да започнем от там. До сега в живота си винаги съм имал само една единствена цел – да сбъдна всички мечти, за които съм си мечтал като дете. Нали знаете онези откачени мечти, които всички като малки имаме и си казваме “като порасна ще направя това и ще отида там и ще почувствам онова и ще бъда такъв” и тн. До сега всички мои действия са били подчинени на това.И за да сбъдна тези мечти, се изискваше и да мина през различни континенти и градове като Бостън, Ню Йорк, Маями, Рио де Женейро, Сингапур и почти цяла Европа.

Накрая акостирах в Лондон. Покрай тези 10 години обикаляне по Света се случиха и още много неща освен това че преследвах целите си, като опознаване на много различни култури, запознаване с хора от цял Свят, научаване на нови езици, много емоции, много преживявания, трупане на международен опит по специалността ми и най-вече учене как да се оправяш сам в живота. Тези неща мисля си аз , са много хубави за един млад човек.

Постепенно в Лондон се установих и заработих на позиция на която отговарях за продажбите на една от големите транспортни фирми на летище Станстед. Всичко окей до сега, но постепенно дойде и момента, в който изпълних всичко което исках и мечтаех и почти цялатата последна година започнах да се чувствам като в дупка. Нещастен. Никога планът ми не е бил да остана да живея извън България завинаги и започнах да казвам, че ще си ходя. Приятели, колеги, роднини дори ми казваха “Ти луд ли си, ти си си супер, установил си се, можеш да си позволиш всичко”. Наистина така беше. Имаше месеци в които достигах почти 5 цифрено число в български левове като заплата. Но въпроса е това правеше ли ме щастлив? Далеч от роднини, семейство, култура?

Реших да остана още малко заради приятел с който бяхме заедно и искаше да останем още малко. Ако не беше той, щеше да се прибера много по-рано вкъщи, но аз се имам за лоялен човек и останах докато не постигнем взаимно решение да се приберем заедно. И минаваха дните на летището, гледах всеки ден как българи емигрират и бягат от държавата, говорех си с тях и всички бягаха, не защото мразеха България, а защото искаха повече пари. Аз в това време пък си мечтех да бъда от другата страна – на летището в София в зона “пристигащи вкъщи.”

Дойде момента в който казах, че напускам и че не искам да седя в Англия при което първо ми беше предложено 30 процентно увеличаване на заплатата и бонусите, а след това и работа в Италия. Отказах. И си помислих… “не преследвай пари, а щастие и мечти.”.  Осъзнах, че тези 10 години пътуване, също така ми дадоха насока в живота и ми посказаха какво да правя занапред с живота си, кариерата си. Отговорът беше лесен – нов етап, нова страница, нови цели и мечти, но този път..ВКЪЩИ! Ироничното беше, че когато се оправях да си тръгвам беше време, в което можех и да взема английски паспорт. Да се закълна в Кралицата? Как си го представяте? Аз не можех да си го представя. Възпитан съм да обичам държавата си и културата си. Да се закълна в друга държава беше все едно да предам себе си. Малко по нагоре ако помните казах, че съм лоялен. За добро или лошо, такъв съм.

А пък да си помисля да създам семейство в Англия беше равносилно на лудост. Представяте ли си как си говорите с детето си на английски, защото то ще бъде англичанин като се роди в Англия, бъдете сигурни. Обещах си – за в бъдеще семейство само в България някой ден.

И така батко ви Мишо малко по малко си стегна багажа и се прибра вкъщи. Там където може да приложи опита си от чужбина, да помогне на държавата си с каквото може. От нас зависи , младите. Аз мисля, че старите са се предали вече, но от нас младите трябва да дойде промяната. Абе няма да се даваме – НИЕ СМЕ НОВИТЕ БЪЛГАРИ! Д,а отначало, сигурен съм ,ще работя за по-малко пари. И какво от това? Близо си до семейството си, до приятелите си, до културата си, до природата ни, до кухнята ни, до начина ни на живот. До всички неща, които ще те направят щастлив. До по-спокойния живот без постоянен стрес. Пари се правят, приятели със здрава работа – навсякъде, стига човек да е кадърен, добре възпитан и с добра среда. Това са хората, които градят красиви неща в живота си навсякъде.

Ще ви споделя още един цитат – ” в живота малките решения взимай с разум, големите решения взимай със сърце.” Повярвайте ми, това е рецепта за щастие.
И така приятели, ето ме отново, но този път на зоната “пристигащи”. Вече по щастлив. С химикалка в ръката, отваряйки нова празна книга и с нови сили да пиша и да пиша по празните страници на живота, но този път…вкъщи.

Михаел Михайлов

Източник: Facebook